Какво ще се случи между САЩ и Китай при новата администрация?
Търговските отношения между САЩ и Китай бяха една от доминиращите теми на президентството на Тръмп, което принуди останалия свят, ще или не ще, да избере страна. В началото на мандата на новата администрация редица анализатори се питат може ли тази ситуация да се промени при Байдън и как. Telecoms.com анализира перспективите за за връщане на часовника в отношенията между двете световни сили на технологичния терен, особено на фона на желанието на новата администрация да направи това на много от другите фронтове. Анализът има за цел да предостави на заинтересованите страни в телеком индустрията информация, която те могат да използват, за да се подготвят по най-добрия начин за следващите четири години.След като положи клетва, Джо Байдън се впусна в подписване на изпълнителни заповеди за спиране на много от политиките на своя предшественик - от повторното присъединяване на САЩ към Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация до отмяната на забраната за имиграция от група държави с преобладаващо мюсюлманско население. Тези действия изглеждат като сигнал за пълноценното завръщане на американския дневен ред към ерата на Обама или дори Клинтън.
Междувременно сигналите относно политиката към Китай на администрацията на Байдън все още остават неясни, въпреки признанието, че Китай ще бъде едно от най-големите предизвикателства. Нито една от изпълнителните заповеди на новия президент засега не засяга Китай, поне не директно. Ако не друго, първоначалните действия сочат към приемственост на подхода на Доналд Тръмп по отношение на Пекин, а не към сериозен обрат. Така, телекомуникационният сектор, който попадна в геополитическата вихрушка, разразила се между двете най-големи сили в света, ще остане там още поне известно време.
Това ще принуди заинтересованите страни в индустрията, които не са базирани нито в САЩ, нито в Китай, да продължат да заемат позиции, особено ако имат бизнес интерес на тези пазари. Следователно, изправени пред смесени сигнали през ранните дни на новата администрация в САЩ, компаниите от сектора трябва да разгледат отблизо вероятните бъдещи сценарии за развитие на господстващото геополитическо напрежение в нашето време.
Единият от вероятните сценарии изисква да погледнем назад към глобализацията по подобие на т.нар. "Вашингтонски консенсус", връщане към годините на Клинтън като президент. Бил Клинтън беше радетел за присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО). Той възприе мнението, че чрез "конструктивен ангажимент" Америка и нейните съюзници могат да накарат Китай да възприеме ценностите на западните демокрации. Известно е, че Клинтън твърди, че икономическата свобода ще доведе до огромни промени в обществото и "Духът на свободата няма как да се върне обратно в бутилката."
Ако в Китай някога е имало такъв дух, то той определено не е бил в бутилката с етикет СТО. От една страна, Китай е най-големият бенефициент на световния икономически ред през последните две десетилетия, което се случва до голяма степен за сметка на САЩ. Според анализ на Института за икономическа политика (EPI), базиран във Вашингтон мозъчен тръст, до края на 2018 г. повече от 3,7 милиона американски работни места са изместени от търговията с Китай, откакто азиатският гигант се присъедини към СТО през 2001 г. Сред тях 2,8 милиони загубени работни места са в производствените сектори, а в същото време Китай се превърна в световен производствен център.
От друга страна, Китай - който си остана добре познатата след гражданската война в страната партия-държава, става все по-авторитарен. Ако толерантността към политическото несъгласие там се считаше за ограничена по време на администрацията на Клинтън, поради което беше желателна "промяна", то тази промяна пое в посока, обратна на очакваната. Ограниченият толеранс практически не съществува в момента. Правителството и управляващата комунистическа партия (упълномощени от Конституцията да "ръководи" страната за неопределено време) станаха много по-властни във вътрешната си политика и много по-категорични във външната, откакто Си Дзинпин пое върховното ръководство през 2013 г.
Следователно за никого не е изненада, че Китай ще продължи да обича глобализирания търговски ред, като същевременно запазва и надгражда собствения си модел на управление, макар и в различна роля. Този път, вместо просто да взаимства правила (въпреки че Китай всъщност никога не е изпълнявал достатъчно задълбочено задълженията си като член на СТО да отвори своя пазар, включително този на телекомуникации), Пекин се стреми да създава такива, за да прекрои света по свой собствен образ.
Това се предлага под лозунга "обща съдба за човечеството" и по същество означава, че Китай ще иска не само да запази позицията си на световен производствен център, но и да се придвижи по-нагоре по веригата, за да установи индустриалните стандарти и условията за търговия.
Изненадващо обаче е колко от корпоративните американски елити също са ентусиазирани да се върнат в златния век на глобализацията, без да анализират достатъчно задълбочено характеристиките на Китай. Трябва да се признае, че много от тях истински вярват в глобализацията и нейните ползи за всички. Значителен брой бивши и настоящи членове на корпоративна Америка, които сега защитават необузданата свободна търговия с Китай, имат и много други интереси. Те се разделят на две основни групи.
Първата група се състои от политици, превърнали се в лобисти, наети от американски компании, за да защитават интересите им в Китай (и извън него). Оказва се, че за да защитят интереса на работодателите си, тези влиятелни фигури често лобират от името на Китай заради значителните бизнес операции на въпросните компании в азиатската страна. И ако тази практика в САЩ все още е неясна, то някои техни европейски колеги направо започнаха работа при китайски работодатели след края на политическата си кариера.
Втора група са настоящите висши ръководители на американски компании, някои от които са работодатели на първата група. Тези компании или вече имат дял в секторите, които Китай е отворил за глобалната конкуренция, или жадуват да реализират своя потенциал. По този начин те не само правят всичко, което се изисква от тях от китайското правителство, но и оправдават тези искания, когато са призовани пред американските законодатели. Google беше по обстрел заради това, че разработва цензурирана търсачка, за да се върне на китайския пазар. Както Apple, така и Google също така нямаха търпение да премахнат приложенията, които показваха струпванията на полицейски части по време на последните вълнения в Хонконг, когато китайските власти поискаха това.
В един по-странен низ от събития пък Бьоре Екхолм, главен изпълнителен директор на шведския производител Ericsson, атакува собственото си правителство за решението да забрани на Huawei изграждането на 5G мрежа в Швеция. Дали тази позиция е базирана на неговата истинска вяра в свободната и честна конкуренция, или заради факта, че Ericsson продава много повече в Китай, отколкото Huawei може да продаде в Швеция, никой няма как да разбере.
Ако погледнем на глобализираната световна икономика от западна перспектива, тя е ефективна, но далеч не е устойчива. Преди година, когато COVID-19 започна да опустошава държава след държава, светът внезапно осъзна ограниченията, които налага разделението на труда в световен мащаб, тъй като по-голямата част от личните предпазни средства се оказа, че се произвеждат в Китай. Поради това китайското правителство би могло да ограничи изпращането на критичните продукти извън страната (и според много анализатори това се случи), но в интерес на истината трябва да се отбележи, че редица държави от Европейския съюз направиха помежду си същото.
В същото време делтата на Перлената река в южната част на Китай, граничеща с Хонконг, се превърна в глобален производствен център за потребителска електроника. В Шенжен например Foxconn е разположила най-големия си производствен център от своята глобална мрежа и има критична роля за успеха или провала на компании, вариращи от Apple до Sony. Както Nokia, така и Ericsson произвеждат значителни дялове от своето телеком оборудване също в Китай. Това поставя критичните вериги за доставки на много компании на милостта на местните и централните администрации в Китай.
И така, глобалистичният модел под една или друга форма направи чудесна услуга на Китай, докато САЩ не само загуби икономически, но не успя да спечели и на политическия и моралния фронт. Ето защо е трудно да се очаква администрацията на Байдън да предприеме обратен завой в отношенията между Вашингтон и Пекин.