ДАЕУ апелира за съвместима инфраструктура между институциите
Отчет за състоянието и Годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и на Единната електронна съобщителна мрежа одобри правителството. Документът е изготвен от Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) и очертава актуалното състояние на информационните ресурси в администрацията в периода 01.08.2019 до 31.07.2020 г., както и основните постижения и насоки в политиката за реализация на електронното управление в България.Отчетът представя състоянието на наличните информационни ресурси, в администрациите, дефинирани в Закона за електронното управление. Планът за развитие на информационните ресурси в административните органи предвижда основно дейности, осигуряващи интегритет на е-управлението, с акцент върху високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи и създаване на цифрова администрация. Той има за цел да подпомогне целесъобразното планиране, внедряване, изграждане и развитие на информационните ресурси, като се отчитат приложими изисквания относно технически характеристики на информационните ресурси, техните функционални възможности и финансовата им обезпеченост, посочват от ДАЕУ.
Като положителен резултат са посочени надградените функционалности на хоризонталните системи на е-управление, разширеният набор от е-услуги, достъпни чрез Единния портал за достъп до електронни административни услуги и Единният модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса. Централизирано се заявяват и предоставят близо 400 такива услуги за централна, областна и общинска администрация. Регистрирани са 53 510 активни профили на администрациите, на физически и юридически лица в системата за сигурно електронно връчване, което е близо три пъти повече в сравнение с предишния отчетен период.
Отчита се обаче, че въпреки нарастващия брой административни органи, които прилагат Единния модел, интеграцията на системите на администрациите с хоризонталните системи на електронното управление все още е недостатъчна. Според агенцията това налага необходимостта от създаване на такова задължение на административните органи с нарочен акт на МС. За ускоряване на електронното управление и улесняване на достъпа на гражданите и бизнеса до електронни административни услуги се препоръчва изграждане на Схемата за електронна идентификация, предвидена в Закона за електронната идентификация.
В посочения отчетен период се запазва тенденцията на
многообразие от информационни системи
в администрациите, въвеждани по различно време и с различна степен на зрялост по отношение на оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност. Голяма част от тези системи продължават да автоматизират "хартиени" процеси и не дават възможност за прилагането на основните принципи на е-управлението (като принципа "само веднъж", "дигитално по подразбиране" и др.). Усилията за изграждане на съвместима инфраструктура между отделните институции и инвестиции за нови възможности за споделяне на информация и данни трябва да продължат.Отчетени са промените в Закона за електронно управление, които са подпомогнали разработването, внедряването и надграждането на необходимите информационни ресурси на електронното управление при спазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост, както и прилагане на устойчив модел за дългосрочното им управление и поддръжка. Извън ЗЕУ и АПК, нормативната уредба в много случай предпоставя хартиени и неефективни процеси, което предполага промяна на голяма част от нормативната и институционална рамка през следващите години за целите на е-управлението.
Положителна тенденция е последователната политика на ДАЕУ за поетапно преминаване към използването на Държавния хибриден частен облак и Хранилището за данни, изграждани и поддържани от Агенцията. Посоката е централизирано планиране и управление на споделените информационни ресурси при децентрализираното им използване и отговорност за наличието и сигурността на данните от административните органи.
От ДАЕУ отчитат запазване на тенденцията за
неспазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност
от голяма част от администрациите, въведени със Закона за киберсигурност и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. Сред тревожните тенденции, изведени в документа, са нарасналите заплахи за мрежовата и информационната сигурност и рязко повишаване на относителен дял на инциденти с увреждащо въздействие върху информационните системи и мрежи. По статистически данни, сигналите за нарушения във и от българското интернет пространство за посочения в отчета период са се увеличили с 46 процента спрямо предходния такъв. Увеличените драстично фишинг сайтовете свързани с COVID-19, използването на уязвимости в софтуерите за провеждане на онлайн срещи и обучения, както и разпространението на злонамерен софтуер, доведе до сериозни проблеми в работата на администрациите и предприемане на допълнителни мерки за мрежова и информационна сигурност.В отчетния документ е обърнато внимание на някои слабости в състоянието на информационните ресурси и работата на администрацията с тях, които се проявиха в резултат на бързите технологични промени след наложените мерки и ограничения във връзка с пандемията от COVID-19 и преминаване към работа в цифрова среда. Посочва се, че липсата на подготвени кадри в държавната администрация в областта на електронното управление и ИКТ е критична слабост, което ограничава ефективното изпълнение на стратегическите цели на електронното управление. Като част от необходимите стъпки за преодоляване на тези слабости се препоръчва изграждане и надграждане на сигурна цифрова инфраструктура, ускоряване на развитието на цифрово управление и изграждане на необходимите цифрови умения в администрацията.
Фокусът през следващите години е насочен към ефективното използване на хоризонталните системи и споделените ресурси на е-управлението, повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност чрез стриктно прилагане на изискванията на законодателството и нормативната уредба.