ДАЕУ надгражда Държавния хибриден частен облак
"Това е един изключително важен проект и се отнасяме с голямо внимание към всеки един елемент от него. Той е част от действащата пътна карта по Програма "Добро управление" и включва изграждането на високоустойчива резервирана облачна инфраструктура, разположена в два центъра за данни, равностойни като инфраструктура. На теория те се делят на основен и резервен, но на практика ще бъдат напълно взаимозаменяеми". С тези думи Николай Петров, директор на Дирекция "Единен системен оператор" към ДАЕУ, представи проекта "Надграждане и развитие на Държавен хибриден частен облак за нуждите на електронното управление". Проектът е на обща стойност малко над 54 000 000, 46 000 000 от които идват от Европейския социален фонд, и трябва да бъде завършен до 31.12.2021 г."Преди пет години наличната инфраструктура на администрацията не беше никак малка - около 6000 сървъра, много работни станции и много софтуерни лицензии. Всеки проект, който се стартираше тогава, включваше закупуване на нов хардуер, захранвания, сървъри, климатизатори и инфраструктура. В тях се инвестираха много средства, а употребата им не беше оптимална, защото не се използваха целите им възможности. По този начин се получаваше преразход на средствата", обяснява причините за реализацията на проекта Николай Петров и добавя: "В същото време, специалистите, които бяха необходими за поддържане на тази инфраструктура, се намираха все по-трудно, което е валидно и в момента. Така че, стана ясно, че е необходима централизация на тези ресурси и споделеното им използване, за да се подобри поддръжката, наличността и сигурността на системите, както и да се намалят разходите. Едновременно с това, по този начин ще се освободят експертите от ведомствата, които се занимават с реазлизацията на електронните услуги, от необходимостта да решават тези въпроси."
Но тъй като проекта е сложен за реализация, екипът на Николай Петров го разделя на няколко етапа.
Основни дейности
Реализацията на проекта "Надграждане и развитие на Държавен хибриден частен облак за нуждите на електронното управление" е разделена на пет основни дейности. Първата от тях е свързана с проектиране и изграждане на инженерната инфраструктура за резервен център за данни и осигуряването на свързаност с основния. Той ще бъде ситуиран във Вакарел, а бюджетът на тази дейност възлиза на 3,5 млн. лева.
Вторият етап обхваща изграждането на инженерната инфраструктура за център за данни във Велико Търново. Инвестицията отново е на стойност 3,5 млн. лева.
В третия етап на проекта ДАЕУ си поставя за цел да се проектира, изгради и пусне в експлоатация споделена облачна инфраструктура за предоставяне на облачни услуги (30 930 00 лева), а четвъртият етап включва разширяването на капацитета на единната електронна съобщителна мрежа, както и изграждането на защитен интернет център. По думите на Николай Петров към мрежата вече има свързани над 40 общински центъра, което им дава възможност да използват облачни услуги и да предоставят такива на потребителите.
Последният етап от проекта предполага създаването на резервно хранилище в Ботевград.
Очаквани резултати
Резултати, очаквани след реализацията на проекта, са многопосочни, но Николай Петров ги обединява в четири основни групи - киберсигурност, икономическа ефективност, решение на технически проблеми и ускоряване на електронното управление.
"Държавният хибриден частен облак сам по себе си не решава проблемите на електронното управление. Ако услугите, които предоставя администрацията, не са структурирани добре, няма значение къде са базирани. Облакът обаче ще даде възможност да се разтоварят административните структури по отношение на инфраструктурата. Така че, той е катализатор на електронното управление. Ще се осигурят и технологии за оптимално използване на личните ИКТ ресурси, бързо, сигурно, гъвкаво и икономично предоставяне на изчислителни ресурси за вътрешните процеси. Киберсигурността също е много важен проблем, който този проект трябва да реши", категоричен е ръководителят на проекта и посочва като очаквани резултати още преструктуриране на разходите на администрацията за ИТ.
"Нарастването на капиталовите разходи на едно ведомство е свързано и с други проблеми, тъй като веднъж закупена, техниката след това ще има нужда и от поддръжка. В същото време, значително ще се съкрати времето за въвеждане на нови информационни системи и ще се улесни процесът по унификация на процедурите", коментира в заключение Николай Петров.