Центровете за върхови постижения ще осигурят връзката между учените, студентите и ИТ бизнеса

Владимир Владков 24 Октомври

Създаване на Център за върхови постижения в областта на ИКТ, в който не само ще се извършват научно-изследователски дейности в области като анализ и виртуализация на големи обеми от данни, интелигентно управление и развитие на Индустрия 4.0, но и ще се експлоатират тези знания на българския пазар чрез съвместни иновации с българските предприятия предвижда проектът УНИТе. Това стана ясно на дискусията за пресечните точка между висшите учебни заведения и ИТ бизнеса, по време на 15-ата национална конференция по е-образование, организирана от ICT Media. "Създадените в центъра знания ще могат да се използват и в образователния процес, и при подготовката на бъдещите специалисти – висококвалифицирани ИТ кадри, особено търсени от българската индустрия", заяви доц. Елисавета Гурова, ръководител на магистърска програма "Технологии за знания и иновации" към Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Кл. Охридски" и административен директор на Центъра за върхови постижения в ИКТ УНИТе. По проекта се създава разпределена научна инфраструктура, обхващаща пет водещи в ИКТ български университета – СУ "Св. Кл. Охридски", ТУ – София, Бургаският университет "Проф. Асен Златаров", Русенския университет "Ангел Кънчев" и Шуменския университет "Еп. Константин Преславски", както и техни филиали в Пловдив, Сливен, Видин, Варна, Силистра, Разград и Добрич. Компютърните и комуникационни ресурси, разпределени по територията на цялата страна, ще осигуряват отдалечен достъп и съвместно използване на тези ресурси както от учените и студентите, така и от партниращи организации и компании.

Дискусия за ролята на ЦВП и връзката с ИКТ бизнеса.

Научните постижения, реализирани от този център, ще съдействат за развитие на обществото и на икономиката в сътрудничество с ИТ фирмите и с другите предприятия, както и с редица чуждестранни партньори. "По този начин можем да обхванем всички ИКТ аспекти, залегнали в Иновационната стратегия за интелигентен растеж на Р. България, каза още Гурова. - Поставили сме си за цел да изградим дигитален иновационен хъб, който да служи като платформа за сътрудничество и обмен на знания в иновационната верига, да предоставя специализирани услуги на малки и средни предприятия и млади предприемачи. Освен това този хъб ще осигури онлайн достъп до отворени бази данни от научните изследвания в ЦВП УНИТе, както и до материали за е-обучение.

Доц. Теодоси Теодосиев, заместник-декан по учебната дейност във ФМИ на Шуменски университет "Епископ К. Преславски"

Съвместните проекти на този хъб могат да бъдат осъществени с малки и средни фирми с цел по-бързата им дигитална трансформация, пилотни проекти в държавните органи и местните власти, ориентирани към отворено правителство и интелигентни градове, нови методи за обучение с цел създаване на е-умения и иновационна култура в учителите. ДИХ ще помогне за създаване на ИКТ иновации заедно с българската ИКТ индустрия, включително в областта на Интернет на нещата, и не на последно място – обмен на знания с други университети и международната научна общност, обясни Гурова. Шуменският университет например е фокусиран върху работния пакет за "Инфраструктурата като услуга за Big Data", коментира проф. Теодоси Теодосиев, заместник-декан по учебната дейност във ФМИ към ШУ. Проф. Ана Пройкова от СУ е координатор на работния пакет за Big Data в естествените науки. Гурова добави, че един от важните акценти на проекта е привличането на таланти, представяйки постиженията на учените и сред училищата.

Проф. Ана Пройкова, доктор на науките, професор-изследовател във ФМИ на СУ. Директор "Научна дейност" на Центъра по върхови постижения в ИКТ УНИТе.

Изграждането на Центрове за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност, финансирани по ОП НОИР, изпълнява една нова роля, като целта не е създаване на нов елитарен сегмент от обществото, елитарна наука, откъсната от обществото, заяви проф. Пройкова. Тези центрове са места, в които учените изнасят научните области на много високо равнище, което се определя със съответните показатели, но по-важното е, че тези центрове ще се превърнат в разпространители на новите постижения към обществото като цяло. Това е водещата линия на програмата за бъдещия период 2021- 2027 г., като желанието е цялото общество да бъде по-грамотно и по-можещо в цифровата епоха. ЦВП и ЦК са инструменти, с които държавите от ЕС ще се стремят да осъществят тази линия, допълни проф. Пройкова.

ИТ компаниите и в момента решават много реални проблеми на бизнеса, свързани с цифровата трансформация и обработката на Големи данни, като големите световни ИТ гиганти имат достъп до сериозни ресурси. Българските компании обаче биха могли да се напреднат повече, ако си партнират повече с учените и най-вече, ако използват новоизградената инфраструктура, изтъкна Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ. По-големият проблем обаче е недостига на кадри, като студентите в българските университети са прекалено претоварени от често ненужни занятия и след 5 години обучение им липсват практически умения и сблъскване с реални бизнес проблеми, изтъкна Димитров. Той добави, че много западни университети изискват от студентите да стажуват в частни фирми след първите 2 години в учебното заведение, като решаването на практически проблеми се зачита от университета. Продължителността на тези стажове е различна и варира от 3 до 9 месеца, каза Доброслав Димитров и посочи, че в компанията му в момента има много такива студенти от университети в Шотландия, Холандия и др. страни, но няма нито един от България. Той е убеден, че е нужна по-правилна комбинация от теоретични знания и практически умения, свързани с решаването на реални бизнес проблеми още на 19 или 20 г. "В противен случай, млад човек с висше образование на 25 години ще бъде напълно неподготвен за професионална ИТ кариера", каза още Димитров.

Доц. д-р Наталия Футекова, член на УС на БАИТ с ресор "Висше образование", че е нужно в центровете да бъдат решавани по-конкретни бизнес проблеми, така че младите учени да не се занимават самоцелно с научни изследвания, а с такива, които са свързани с реалните нужди на предприятията.
Цялата дискусия е достъпна във видеото на Facebook страницата на Computerworld: