Сергей Белоусов, Acronis: Решението да изберем България се доказва като правилно
В средата на декември в Шафхаузен, Швейцария, се проведе първата технологична конференция на новосъздадения Шафхаузенски технологичен институт (Schaffhausen Institute of Technology, SIT), който ще открие свой филиал в България.Председател на борда на SIT е Сергей Белоусов, основател и главен изпълнителен директор на Acronis. В интервю за Computerworld той споделя вижданията си за настоящето и бъдещето на българското висше образование.
Г-н Белоусов, как се развива развойният център на Acronis в София?
Развиваме се в правилна посока и продължаваме да търсим хора. Междувременни изпреварваме първоначалните планове и дори завишихме целите си. Първоначално говорихме, че целим да наемем 500 души, а сега целта е екипът ни в София да достигне 1000 души през следващите три години. Решението да изберем България се доказва като правилно.
Разбира се, налице са някои предизвикателства. Искаме да ускорим привличането на хора от други страни. Сред трудностите е тромавият бюрократичен процес, през който трябва да се мине за тази цел. България има нужда от нови хора с експертни познания, за да развива икономиката си, но се оказва че внасянето им е трудно. Често целият процес отнема до девет месеца. За сравнение в Сингапур това отнема по-малко от месец. Същото важи и за САЩ. Това са срокове, когато става дума за цяло семейство. За един човек понякога е достатъчна и седмица. В България този срок е не по-малко от шест месеца.
По време на първата технологична конференция на SIT бе обявено, че институтът възнамерява да открие свой филиал в София. Какви по-точно са плановете в тази насока?
Паралелно с разрастването на развойния си център в София сред плановете ни е и да стартираме партньорство между Шафхаузенския технически институт (SIT) и български университет – например Техническия университет – София или Софийски университет. Както вече съм казвал в България има много добри висши учебни заведения, но за съжаление нито един от тях не е разпознаваемо име извън страната.
Българските университети произвеждат много качествени таланти, но топ кадрите от тях все още са малко. Мисля, че в страната има място за малък бутиков университет, който да произвежда стотина, или най-много няколкостотин, специалисти на много високо ниво.
Сега стартираме процеса и засега не виждам проблеми в тази насока. Трябва да изминем поредица от стъпки, за да реализираме филиала. Засега не сме подписвали никакви договори. Предпочитаме да го изградим в партньорство с местен университет, но ако трябва сме готови да го изградим и сами. Налице е и вариант да придобием висше учебно заведение. При всички положения най-добрият и предпочитан за нас вариант е в партньорство с ТУ-София или СУ.
Разглеждате ли като вариант да спомогнете за подобряване на български университети?
Тук трябва да се подчертае, отварянето на нов университет в България означава, че това ще е български университет. В случая с SIT това ще е филиал, но пак ще става дума за местно учебно заведение. По подобен начин оперират международните банки. Да, това са техни клонове, но това са и банки в България.
Също така мисля, че откриването на нов университет ще е пример и стимул за останалите учебни заведения в страната и дори в региона. Подобни примери се наблюдават навсякъде по света. Всъщност интересното тук е, че този процес може да бъде стартиран дори с филиал, залагащ на онлайн обучение на ограничен брой студенти.
Срещали ли сте и другаде подобни слабости в образователната система?
Роден съм в Съветския съюз и в голяма степен мирогледът ми е сходен с този на българите. Мисля обаче, че трябва да говорим не за проблеми, а за възможности. България има потенциал.
Говорейки за образование налице са няколко компонента – фокус, мотивация и финансиране. Наистина, нещата в България са далеч от идеала. Една от слабостите е свързана с мотивацията – сякаш липсва разбирането, че образованието стои в основата на успеха.
По мои наблюдения в България липсва разбирането, че без добри университети няма как се очакват успехи. Отново подчертавам, че това според мен е напълно постижимо. Може да се каже, че това е и единственият шанс на България, която бидейки малка страна не разполага с голяма армия или особени залежи полезни изкопаеми. Не може се разчита и, да кажем, на земеделие или туризъм, не и на фона други страни. В България обаче има умни хора и можете да имате отлични учени и технологични разработки.
Също така мисля, че университетите могат да бъдат управлявани по по-добър начин и това не важи само за България. Налице са възможности свързани с маркетинга, продажбите, човешките ресурси и т.н. Всичко това страда, отново, заради липсата на мотивация и разбиране, че университетите представляват ядрото на нацията. Най-важната част не е армията, правителството или бизнесът, а образователните институции. При това не училищата, а именно университетите.
Не на последно място е финансирането, като тук отново става дума за мотивация. Утрояването на бюджета на Софийския университет, което не са особено много пари, може доведе до двойно увеличаване на БВП. Окуражаващо е, че въпреки занемареното образование, в България има много умни хора.
Смятате ли, че е налице разминаване между "сухата" наука, и фактът, че само някои научни открития водят до бързи печалби?
Няма как да е налице качествено образование без фундаментална наука. Връщайки се на българските университети, мисля че те не гледат на себе си като на научни институти. Вместо това е налице много по-голям фокус върху преподаването, от което страда качеството.
В моята страна, Сингапур, преди 28 години положението бе подобно, ставаше дума повече за преподаване, а не за наука. За мен и моите приятели, минали през университети в Съветския съюз, както и университети като Станфърд и Харвард, това беше странно.
Сега нещата в Сингапур стоят по друг начин и сега имаме топ университети. Причина за това е фокусът върху фундаментална наука.
В България е налице желание това да се случи. Не мисля, че някой в страна е срещу този процес. Кметът го подкрепя, правителството го подкрепя, същото важи и за университетите.
Как гледате на тенденцията компании да създават свои академии?
Това е белег на безизходица заради недостатъчната роля на университетите по отношение на обществото. Сигурен съм, че много от тези академии са добри, но са далеч нивото, за което говорим. В успешните страни компаниите могат да наемат хора от студентската скамейка, като за целта е са необходими сравнително кратки обучения, а не цели академии.